|
|
 |
||
 |
На Прага на Столицата на Кайзера в Мадрид и Рим (с уважение и търпение, като на познати, който имат Съвест) Пророк Авдий на Йона от Йерусалем Фалшиви перли... Тенекиена луна... Звезди от станиол... И кукли на конци. Едва, едва примигва слънце от хартия за писма... Разюздан чардаш... Валсове, танга и кастанети... Подземни входове, подаръци отровни, маски, грабители, наемни човекоподобни твари, дори и папагали..., но те не знаят азбуката на Живота... Прегради падат само чрез Духа. А той е Нашето предимство. Черпете, докато раздава се без плата! Протегната ръка във подлез... Вълча паст, чене наследствено - Тя пи и изчисти си Душата на Дете, от Бога ни дарено! Пи и човек с дантелен островръх навратен обръч бял от наелон. Град на прага на империя, непречеща на мен, със основание... И там дарих... И пиха някой... Градът е с фолма на Звезда и с повече от имената мои, но така е по-икономично за моята съдба - Съдба пиратска на корабите в моя град пристанище... Кормчиите са някъде във мрака... Пират? Пирати? Дали не трябва да загине Единият, за да живуркат всички други? Фарисеи! И хасиди! Суета... И страх... но не от Бога... Няма мъдрост в жестокостта... Умен поглед, млад пират предрешен по неволя... белите коси и старческото... достолепие... и роболепие... Кръст червено-бял с рога на викинг... Зелена роза... Черен полумесец... Звезда до трона на Всевишен... и до портите на ада... На ляво и надясно - стълбите на Якоф, водещи надолу, полегнали като примамката на трапер... А отстрани - най-услужливо наемника робота съвършен измисля - да няма и следа от разум на човек... Съдът е съвършено компетентен и ръцете - чисти! Съвест няма в машината на новата епоха на врага, наречен Рак... и осми... и без краен... Ха! Бог каза: Смешна е играта със Вратата на безкрайността! Вагнерови хорове... Небе, звезди, луна ги отразяват.... Образ огледален на особения град-градища... По-трудно, по-икономично... Гардиян, ангел който пази нас... Дъгата е и в черно-бялото на нищета... Виж, слънцето огря домът ми тук! Засмей се! Няма да съм с друг! Шепот небрежен на ухо... А ехото повтаря - без ухо!... Сабятя на Бога се върти със бясна скорост, но посоката не знае никой жив, и ангелите са невежи, а тогава? Когато всичките пътеки водят към върха, където свети Град, сътворен от яспис и елмаз, не може да се губи никой, тръгнал с мен по Пътя, който води до целта, но само с Моята Ръка в Ръката Твоя... Този път не води към Смъртта! Ръка протягам - взема я врага... Посоки се обръщат и се въртят с вретеновидна скорост... Педали? Има и с такива... добри... от Звяра впрегнати в хомоти... Лекувам ги с Любов... и със доверие... Исус не омъртвява своите деца, които боледуват, от смъртна язва поразени, а ги взема на ръце и ги лекува с топлината на Своето сърце! Тежко му, който им посегне! Воденичен камък за такъв! Живот е Пътя на Живота! Живот е и Целта! Микрозлоба няма да ни спъне! Нито Макроревност, нито някаква стена или пък кула, веригите ни са железни, от стомана, не от пух и от тантела - дано ги видите, за да не ви слепят сърцата... И да ги преживеете, когато паднат като прах... За да е млад Деня и Нощ да осветява като Фара... Така е, и ще бъде! Мор лихт! О, кой ли го е казал и защо? Мо царт е бил, но рано е издъхнал... Папата видя Мария... Кулите се сгромолиха... преди да паднат, някой ни подписа... смъртната присъда... За кой ли път! Райх с таг - пожар от някакви картонени демократични доктори, които в Либия са съдени като в Чернобил... В Гвантанамо - като във Моабит... Във Рим като във Брюксел... Във Франция... Къде ли не! Град млад и остров млад! Осъдени и унизени! Заклеймени по поръчка и по план от древността! Парите изват от едно и също място! ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВЛИЧАТ ГОСПОДАТА - на изток и на запад, на север и на юг, нагоре и надолу, преди, сега, отколе... Следващото дело на Ръката, която подпис слага до Луната? Косът има черна перушина, клюнът му е жълт, дори оранжев, три коли мухи изял, гол и бос.. защото се е спирам тук и там... Семейството на римската флотилия - ловци на живи хора, но не и на Души! О, Рим, кога ще се покаеш? Йерусалем! Така ли правят се съдби! Каква мизерия духовна и човешка - падение по-долу и от туй на паднали от Марс! Курво Вавилонска! Пейката ти е катурната отдавна... Няма гълъби, овците са навън... Къде ще сложиш кухата си гега? Светът ще види цялото клепало! Научно ще пищят търговци и занаятчии, културни трегери и некадърни сплетници на сляпа злоба, алчност, твойто име е Смъртта! Смъртта е ПОБЕДЕНА! А ние ще живеем! Влаковете стигат само нашти гари, но там ги среща съвестна ръка. Щастливи са и пътниците, и човешките товари. Цум клейнен глюк вениг генюкт! Каунтдаун! Лойфт! Времето на всички е необходимо. За да не се скъси до 0. Нашето сега започва да тече в посока друга - алфалетна! Не цифрова. Омегна! И не е смутимо. До бронзовата дръжка на врата. Която се отваря и сама! "Всичко, каквото ми се е случвало, след като съм го напуснал, съм го" преживяла! В моя Град на корабите! Нобел и нежен! (Нежна е нощта! И Микронежна!) Но Денят е дяволски усмихната кариатида, скулптурен от камък монограм, майстор на капела, музика военна и - диригент, но не от моя хълмов град. Скаут от Тексас - видях го! А мен и теб нарекаха убийци! На деца! Но строг и ... честен Бог е - вижда всичко. Старият ми град е Град на младостта! На милостта! А Новият - на глупостта! На подлостта! Сепаратизмът води до плана на Хитлер! Той - до Нострадамос! А мафията е една играчка... Войната е шега... Санскритски знаят само Той и Тя! А Бог им пише! Да! Дали на уж или самата истина? Ха, ха! Любоптството е признак на ... несъвършенство! Но и... на игра... Шега?!? По-важното е да си гражданин на Твоя град! А аз съм тук сега! И пророкувам за смъртта! Ти избери Живота! Целта ни е ... Една! "Вино нямат! Какво имаш ти с мен, Жено?" Не знаеш ли? - Правете, както ви наложи! Той налага! Ние сме слуги! На Бога Роби и в Живота! Водата се превърна в Кръв Спасителна и ни окъпа, после тръгнахме със Него и преминахме браздата от огньове - зад нас остана хор човешки, Песен на децата на света! Горка песен! Пред нас - Водата, Светлината и Деня! Не се обърнахме - така го срещнахме в Нощта! (Мен само прати да ви кажа - Дечица, идоли не си правете! Забравете ревността и гордостта!) © 2004 Искра Пенчева |
 |