Не искам да стоиш на прага, тъжен!
Да чукаш безответно в тъмна нощ!
Нима не е на Него всеки длъжен?
От Него черпим свойта мощ!
Не гледай, че отвън е с мъх обрасъл
и буренясъл дървения праг!
Резетата едно след друго с трясък
отварят се при зов и знак!
Не ме ли помниш, Господарю нежен?
Не знаеш ли, че чакам само Теб?
Нима не виждат Моят Дух копнежен?
Не вярваш ли, че страдам в тоз вертеп!
И ето ме - отворила Вратата -
стоя пред Теб на колене!
ТИ Твоя знак сложи ми във Душата! 
ТЯ с НЕГО НИКОГА НЕ ЩЕ УМРЕ