Извих си до звездите, синя... Беше ден.
Обърнах се да видя диря има ли останала след мен...

Едно дръвче, със мене бой извило, ми хареса - заради дързостта.
Като змия увих духа си по стеблото му надолу
и се завърнах във пръстта.

Душата чиста в чернозема влях,
а коренът, как стана здрав и жилав, като с очите си видях.

И се завърнах в небесата...

©opyright Искра Пенчева 1984