Всеки
иска до тебе да бъде –
блъска с лакти, настъпва и плюе дори,
в стремеж да премине крачка напред...
Всеки
чака и гледа небето, отгдето
очаква да види своя представа –
образ човешки, който по име да го назове...
Всеки облякъл
е странна премяна,
ушита от грях, от лъжи и от страх...
Някой са голи...
Дори се не сещат, че вън е студено,
че пак ще вали...
А някой, премазани
от суетата,
тихо се молят в сърцето и плачат,
но сълзи не пускат и тръпнат
в надежда, че ти ще ги зърнеш
в тълпата
и сам ще изтриеш сълзите,
които са вътре, дълбоко в сърдечната рана...
