ТИ

Ти си дъждът,
от който всеки стрък покълва...

Лъчът,
даряващ силите на крехките стебла...

И черноземът,
даващ цвят на пъпката безмълвна...

И топлината,
аромат разпръснала по цветовете с пролетта...

Ти си росата,
къпеща в зори тревата...

Пчелата,
носеща живота на плода...

Ти си ръката,
галеща цветята със мечтата...

Дъхът на вятъра в нощта...

Но ти си и сланата,
със която есента попарва...

Бучката кристална лед
във буреносен летен зной...

Мълния,
с която черното небе гнева жесток стоварва...

И ураганен вятър,
довел с порой потопната вълна до Ной...

Ти, обладавайки, живот раздаваш с любов,
за да го утвърдиш.

Но не в смъртта се наслаждаваш.
Смъртта с живот ще победиш!

Искра Пенчева