Искра Пенчева

КОЛЕДА

До Коледа оставаха два дена.

Христо се стягаше от седмица за празника и изгаряше от нетърпение да облече новия костюм, купен от бутика на ъгъла, над вратата на който се мъдреше слогана: «Втора ръка – първо качество». Беше се погрижил за всичко: вече разполагаше с половин агне, една дамаджана с домашно вино, мезенца, дяволии от рода на корабийки, бонбони с лешник и метакса, прясна наденичка, кисело зеле. Не липсваха нито анасонлийка, нито дори захаросани бадеми и фъстъчки. Беше стигнал най-сетне до момента, в който трябваше да изготви списъка на гостите.

И тук заседна.

Чудеше се дали да покани само Розичка, комшийката с голите рамене (тя ходеше цяло лято полугола, за да може да съблазни режисьора Блажо от втория етаж с надеждата да я вземе поне като статистка в някоя от телевизионните серии, които снимаше) или да събере Кръстеви и Малчеви, вечно скараните му бивши колеги от службата, в която допреди година работеше. Или може би беше време да прекара Коледа с брат си и с домочадието му? Не бяха се виждали от месеци, макар че живееха в един и същи град. Реши да покани все пак режисьора Блажо, с Розичка. Но първо трябваше да говори с него. Не, че Блажо можеше да има друг ангажимент – той изобщо не излизаше от къщи и все нещо пишеше или медитираше. Докато умуваше, някой звънна на вратата и кучето му, Стрела, наостри уши.

„Кой, по дяволите, се е раззвънял по това време?“ - почуди се Христо и погледна часовника на стената. Нямаше още седем сутринта.

Стрела залая като на диверсант, Христо обиколи с поглед масата с продукти и се разкая за мързела си, че не им бе намерил място в хладилника. Звънецът се късаше от напрежение и той затича към вратата. Спъна се в чехлите, с които Стрела си беше играла на разсъмване, залитна и падайки, събори телефона от масичката до огледалото. Стрела побесня още повече и Христо изпсува тежко, по хамалски. Отвори вратата с хъс и изрева:

- Кой звъни по това време, бе?

Като отвори, видя пред себе си хрисима възрастна двойка и десетгодишно момченце с папионка. Всички бяха облечени празнично, с изстинали усмивки, гледаха напиращата с лай Стрела, стискаха някакви книжки в ръка и чакаха бесът й да се усмири. Напразни надежди! Никой не предприемаше нищо. Христо си ближеше раните, по-точно разтриваше коляно, Стрела се пенеше, а неканените гости примигваха уплашени, но неготови да отстъпят. И ако съседът Нико не беше излязъл да види кого нападат по никое време, историята нямаше да има добър край. Но Нико излезе, разбира се още сънен и по долни гащи, наслади се на сцената и изрева:

- Не мърдай! Вадя пищова! Полицията вече е уведомена! Ще стрелям на месо!

Детето промени цвета на лицето си, готово да припадне, дядото вдигна ръце като пророк и рече:

- Махни се, Сатана!

Бабата простена:

- Чакай, бе, човек, ние идваме с мир. Свидетели сме на Йехова.

- Не знам на кого сте свидетели, но ако тая дандания не престане веднага, ще станете свидетели на кървава разправа! – пенеше се съседът.

Тук Христо се намеси, подритна Стрела и я принуди с тичане да напусне бойното поле. Малко остана разяреното животно да не го ухапе. С авторитет на разпоредител той се окашля и каза:

- Нико, няма страшно, прибирай се. Аз ще се оправя.

Нико смънка под нос: «Твоя работа» и затвори още по-авторитетно вратата си.

Останал сам на бойното поле, Христо се почувства господар на положението и реши да бъде снисходителен към ранобудните натрапници. Пък и му беше жал за хлапето и за старата дама.

- Кажете, кого търсите и по каква работа?

- Доволен ли сте от живота си и от правителството? – започна неловко дядото.

- Моля? – шашнат попита Христо, сякаш не бе разбрал този толкова конкретен въпрос, зададен по такъв директен начин в ранното утро на Бъдни вечер от хора, които не беше виждал и на сън.

- Съгласен ли сте, че животът е пълен с насилие, кръвопролития, страх и ужасии? Виждате ли възможност за себе си да бъдете щастлив? И ако не – кой мислите, е виновен за това? Бог? Вярвате ли в бога?

- Вие поп ли сте?

Христо не беше набожен. Не знаеше, дали беше кръстен, но като всички свои сънародници се смяташе по рождение християнин, и то, разбира се, православен. Интересът на тези господа за неговото вероизповедание по това време и в този ден му се стори доста странно и съмнително. Дали не са от ОФ-ето? Ами! ОФ нямаше вече. Да искат нещо за Червен кръст? Не си спомняше някъде да е станало земетресение наскоро. А, сигурно са дистрибутори на Сайънтолъджи! Сети се, че Божо, който бе спец по разни секти и натрапници, обучени в обирджийство на малоумни, алчни за бърза печалба българи в Страната на неогриничените възможности, го беше предупредил да не пуска никого в къщи. Той загледа свирепо чакащите пред вратата му и тъкмо да каже нещо, бабата го изпревари:

- Вижте, не е удобно да разговаряме по такъв важен въпрос на вратата. Имате ли пет минутки да поговорим спокойно ? – каза тя, готова да получи само положителен отговор и да нахлуе в апартамента му с цялата си гвардия.

Христо беше толкова смаян, че каза само:

- Ами, заповядайте – не се събувайте.

Свидетелите вече се бяха настанили в хола и разглеждаха продуктите на масата с неодобрение. Стрела ги душеше, все още възбудена, но кротнала. Най-дълго душеше бабата. Какво ли и миришеше толкова?

- Сам ли живеете? Голям апартамент. Къде работите? Сигурно си имате парички – не спираше бабата и клатеше глава многозначително. Понечи да отмахни Стрела от обувките си, но Стрела изръмжа сърдито и захапа книжките, които бабата държеше в ръка.

- Марш в кухнята! – строи я Христо, стана и отвори вратата на кухнята, където се виждаше друга маса, отръпана с част от лакомствата за божия празник. Стрела изквича, подви опашка и бавно се затътри нататък. Спря до масата и облиза муцуна, покачи се с два крака до агнешкото и там остана.

Като се върна и седна в един от фотьойлите, Христо окончателно и не без съжеление отпъди мислите си за Бъдни вечер. Можеше да се твърди, че вече бе изцяло на разположение на неканените си гости.

- Кажете сега, какво ме питахте за царя? Мислите, че и той е фалшификация, а? Днес не съм чел още вестник, та не знам каква я е опляскал.

- Не говорехме канкретно за нашето правителство, а в световен мащаб – снисходително се поокашля дядото. – Имаме предвид увеличаване броя на разводите, абортите, криминалните престъпления, самоубийствата, войните тук - там, бездомниците, бедността, терора в Америка, расовата дискриминация, спинът...

- Е-хей, чакай, бе, човек! Какво си ми заразправял сабалям за тези работи! Грамотен съм, мога да чета. Имам и кабелна! Знам, какво става по света!

- Кабелна? – дядото и бабата се спогледаха многозначително. – И какво гледате по този дяволски прибор с рогца-антенки? Само разврат, насилия, празни приказки и дямолска музика!

- Защо, бе, човек? Има и интересни работи – детски, за животните, политика, хубави филми – опита се Христо да защити телевизията като институция. – Веднъж даваха даже за космоса.

- Вие вярвате ли в Бога? – реши да мине на позната тема дядото.

- Вярвам, разбира се! Аз съм християнин! – гордо се изпъчи нашият домакин.

- Православен, сигурно? – вмеси се в разговора и бабата.

- Ами какъв друг? – обиди се Христо. – Няма да съм в някоя секта, я?

Тук всичките му гости се размърдаха оживено, разбирайки, че ще падне спор. Дори момченцето се облиза и потри ръчички.

- Знаете ли, че и Христос е бил обвиняван за сектант от назарейската секта?

- Интересно. Мислех го за православен – смънка Христо.

- Виждате ли? Колко неща не знаете. И няма кой да ви ги каже във вашата църква. Ето тук сме ви донесли няколко книжки. Прочетете ги и ние пак ще дойдем, за да поговорим и видим, дали сте разбрали коя е истинската и единствена църква на Йехова.

- Мен църквата на този човек не ме интересува. Аз съм си християнин. Моята църква е на Христос, християнската, така да се каже. Друга църква не признавам. Стар съм вече за експерименти. Бях вече в един кръжок за йоги – стига ми толкоз! – категорично заяви нашият православен християнин и дори стана, за да покаже, че визитата вече трябва да приключи.

Но хлапето се бе загледало в православното календарче на стената с Мария и младенеца, дърпаше бабата за ръкава и шепнеше:

- Маминке, маминке, виж, езичество!

Бабата-маминка метна убийствен поглед към мадоната и заключи:

- Ето - това е! Нямате много време: или – или!

- Хей, по-полека. Нямам намерение още да умирам. Време – колкото щеш! Здрав съм като бик ! – изпъчи се Христо и показа мускул като културист.

- Днеска - здрав, утре - не! Ние трябва да сме винаги готови като избраната невяста да посрещнем младоженеца! Ще дойде Михаил и ще ни даде земята, а ние - какво, без светилник ли да го посрещнем?

- Кой е този Михаил? И как така ще раздава земя? Той комунист ли е?

- Той е Ангелът, който ще възстанови рая на земята, като победи брат си.

- Ох, той и брат ли има? Как се казва брат му?

- Сатанаил.

- Е, значи, идва Михаил, убива брат си на земята, взема му я и я дава на булката си, ако има светилник, така ли? На нас какво ще даде? А Исус кога ще дойде да ни вземе и да ни заведе на небето? И той ли иска да имаме светилник?

- Исус е Михаил. Той го иска. Той е Бог! И го иска само от булката. Тя е нашата църква. Ние сме годеницата!

- Не може да бъде! Нямате вид! Къде ви е светилникът?

- Йехова го вижда. Той е свитлината, която имаме и разнасяме на света. Но светът не ни приема. както навремето не е приел и Исус.

- Ние говорим явно за различни хора. Моят Исус няма брат Сатанаил. Братята му друго яче се казваха... Чакай, Яков... Не зная. Отец Павел знае... И като го иска той, това, де, за светилника от булката си, защо ще идва Михаил? Михаил ли ще женим за вас? И как ще го праща баща му да убива брат си? Какво му е направил? Знам, че Кайн убил брат си и Бог го изгонил от рая. Не вярвам Бог да е пратил Кайн да убива Авел, нък после да го гони от рая...И Михаил ли са го изгонили? Нищо не разбирам. Тоз вашия Йехова май нещо не е в течение с Библията. Бас държа, че не е Бог. И не познава Светото писание.

- Той го е писал. Е, не в този вид, в който ти го познаваш, защото не си чел нашето. Истинското. Другото е творение на дявола, тоест на католическата църква.

- Значи, папата е писал Библията? Не знаех и това... Той живял ли е, когато е бил жив Исус?

- Не. Но папи са я писали.

- Трябва да са били умни хора...

- Зверове! Вълци в овча кожа! Чака ги огнената хеена!

- Ако са вълци, хиената нищо не може да им направи.

- Адът ги чака! И Исус, ангелът, нищо не е в съттояние да направи за тях.

- Че нали е Бог?

- Не е!

- Ама нали казахте, че е? И че се казва Михаил, и има брат Сатанаил?

- Бог е Йехова. Исус и Сатанаил са ангели. Богове-ангели.

- Абе, колко бога има? Аз знам един! И се казва Исус! И е едно с Баща си! Него не го знам как се казва, но аз му казвам Исус. Щом са едно... Ангелите не ги зная. Стига ми да знам за Исус. И булката му не ме интересува. Той си знае за кого ще се жени - със светилник ли ще е, с лампа ли - това си е тяхна работа! Не им се бъркам! Паля си свещичка, моля се, когато сгазя лука и знам, че ме чува и ми помага. А при попа ходих, когато се бях схванал. Положи ръце, човекът, попя ми, намаза ме с нещо и ми мина. Целунах ръка, отблагодарих му се и ето ме - нищо не ме боли.

- Мно-о-о-го сте зле. Не може да ви се помогне. Но като не сте кръстен при нас с потапяне, не можем и да се помолим за вас.

- Бре, кръстен съм с китка! С босилек! И здравец! И сребърен кръст от турско още... А защо не можете да се помолите с мен? Вие само за вашите ли можете? Че какви сте християни? Ние с попа за всичките се молихме. Исус се е молил и за враговете си.

- Ние - не!

- Значи, не сте християни.

- Йеховисти сме. То е по-висше!

- Не споря.

Христо направи едно движение с ръка, сякаш искаше да отпъди муха и каза още:

- Вие няма ли да ходите и по други места? Аз, такова, имам малко работа... Не, че ви гоня, ама като не сте християни, няма какво да си говорим. Само се надлъгваме... Ама така, де! Исус бил Михаил, бил Бог, после пък не бил, ангел бил, ще убива брат си, земя ще ни раздава... Това са, така де, май глупости... Не искам да ме забърквате във вашите теории... Аз съм православен, баща ми, дядо ми, всички са били християни. Ако имам един дете, и него ще кръста, още като се роди! Както му е редът!... Да не забравите нещо... А, детенцето какво е мирничко... Ти как се казваш? Учиш ли уроците? Какво ще ти донесе дядо Коледа? Заръча ли му вече? Ако си слушал, ще го имаш.

Детето погледна ужасено водачите си.

- Да тръгваме. Не ни изпращайте - казаха апостолите на Йехова и станаха да си тръгват. Христо отвори вратата а те, на тръгване, започнаха да тропат и да си мърморят нещо.

- Студено ли ви е? - очудено попита Христо. - Краката ви ли се схванаха?

- Няма да ви е леко.

- Леко, тежко - това е.

Гостите излязоха с "християнската си" благословия, Христо затвори вратата, Стрела скочи от масата и залая пред телефона, който от една минута се късаше да звъни, без да го чуе или вдигне някой.

Денят обещаваше да бъде напрегнат.

(следва)

    

                     © Искра Пенчева 2003