Знам, че напразно очаквам луната
да ме къпе отново с лъчи от сребро.
Знам, че отдавна не чака ме в мрака
сърцето ти свито под нашто дърво.

На букаците гъстите сплетени клони
стон съчувствен към мене мълвят.
Листите прашни с ехото молят
звездите студената нощ да смилят.

Ти с бледност поръси страните ми клети.
Мечти кадифени разпръсна за мъст.
Капки кървави капят от бодливото цвете,
недочакало ласките нежни на дъжд.

Искра ПЕНЧЕВА, 1975

[Назад]