Искра Пенчева

ПОСЛЕДНОТО ЛИСТО

Едно, отрекло се от себе си,
то няма сили да извика.

Може само да въздъхне тихо
и да полети – надолу, към калта,
където всичко става тор
за следващите поколения
треви и макове.

Едно е и дървото.

Само сред ниви от мечти.

Няма на кого да се оплаче
листото, колко много самотата му тежи.