Когато
бурята започне,
аз искам да не те е страх.
За тебе идвам на земята.
Любимата си в теб съзрях.
На
теб сълзите ще изтрия
и дрехи сватбени ще дам.
Вратата си от теб не крия –
мини без страх
до мен от там.
В
деня ми аз ще те поканя
до мен отдясно да седиш.
На сватбата ще те нахраня.
Ще дам и слово да редиш.
Избрах
те, за да бъдеш моя.
Да бъдем с тебе в вечността.
Изпрах те, о , дете на Ноя,
обикнах те за верността.
Сега
бъди ми жива, здрава.
Държа те с дясната ръка.
Съдбата ти се приближава.
Не се поддавай на греха!
