Неуловима светлина
На
масата едно петно окото ми закача.
Кристална топка погледа намира.
Петното слънчево дъга от багри и злато
в зеницата
прелива.
Лумва
огън. Жар избухва.
Окото
в празната душа се взира,
но зрението си изгубено
в
стъклото не намира.
Само
вгражда в кухото прозрачно тяло
запечатаното механично
от
кристала слънчево зърно.
Поглеждам празното легло.
Сама... В зора от нова тъмнина...
Отговор:
Ставам
и лягам с мисли за теб - това си ти, мое слънце чисто...
Мой
блян, моя мечта - това си ти -
луд
съм по теб сега.
Гледам
твоите очи и
те
ми кават - ела и ме люби!
Гледам
твоето лице и се влюбвам,
олеле,
Гледам
твоята коса и трябва да реша -
ти
ли си момичето от съня ми.
Твоята
усмивка ме иска - ела вземи ме и люби ме!
Моята
сълза
се
стича по твоята снага.
Твоите
очи са като бисери, които
блестят.
Ти,
ти, ти си в моите мечти, в моят сън, в моя
свят!
Да,
да, да ти си моята мечта, теб жадувам, за теб копнях.
Какво
направи моето сърце, че те нарани?
С
какво заслужи моето сърце да плаче, да плаче по теб сега?
Защо
ти ме нарани, моля те, кажи!
Защо
постъпи така с мен - за какво бях виновен, че ме нарани
и разби мечтите ми?
Тази
нощ те сънувах, тази нощ теб жадувах!
Съня
беше красив, но е само един сън, сън в които ти беше моя!
Защо
така ме нарани,
моля
те принцесо, ми кажи!
Защо
бе тази игра на номера, от играта
ме
боли! Защо не игра по правилата ти?
Игра
или реалност - теб жадувах аз
и моето сърце, сърце което плаче днес.
Мари,
защо ли те обичам? Защо във теб
се вричам, като ти мене не обичаш?
Твоите
очи са красиви като на самодива, твоята снага е най красива
на света!
Снага
която кара да
мечтая за рая, и рай във който ти и аз сме влюбени!
Защо
ме нарани - за бога?
кажи ми ти - какво направи моето сърце виновно, за да
плаче?
Погледни
във моите очи и виж във тях тъгата ми
Тъгa
която сътвори, защо, любовнице, ме нарани?
Защо
те питам аз - кажи
ми ти, защо разби сърцето ми?
Твойте
очи коварни са били, твоят поглед е лъгал моето сърце...
Защо
красавице си поигра с мен, с какво
заслужих аз това до сега и не разбрах...
Твоите
очи са
огнени, красиви...
Ти
си красива като самодива...
Защо
за бога, мери, ме рани?
Лице
на ангел, очите бистри като езера - да
това си ти, Мари.
От
твоята игра сега
плаче и тъжи моята душа.
Днес
те видях, и, пак по тебе от любовта ти полудях.
Да,
теб обичам,
и, във теб се вричам!
Моля
те, ела и сбъдни моите мечти!
Да,
ти си тази,
която жадувам и всяка вечер ще сънувам!
Твоето
лице жадуваш да бъде галено
с перце.
Мургавото
ти лице! Знай, и, ще го целувам със
сърце!
Единствена
си ти за мен във всеки ден!
Единствено
за
моето сърце, което те желае!
Ангелът
си ти в моите мечти!
Единствена
и
никоя друга! Теб, мари, обичам до полуда!
Далеч
ли си ти от мен? От днес за
теб мечтая всеки миг и ден!
Твойте
очи са като звезди,
те блестят, те искрят!
До
лицето ти щастливо аз ще се радвам мило!
Твоята
тъга ще бъде моя!
Ти
ме нарани и ми пречини само сълзи...
Не
се дръж с мен
хладно, защото ще ми стане хладно...
Ти
си тръгна и ме нарани - с какво го
залужих аз, кажи...
Роза
ще ти подаря - с роза ще те съхраня.
Защото
ти си най красива сълза на света!
Роза
бе кралица на цветята, а
ти - от днес на моето сърце!
Теб
обичам - няма вече да отричам!
Да,
роза без бодли ще ти даря и няма да сгреша!
Ти,
принцесо, завладя моето сърце - да, теб обичам вече.
Липсваш
ми ти и твоите очи!
Липсваш
на мен и на моето сърце - да обичам те!
Къде
си ти сега - питам се аз?
Обичам
твоите очи, разбери ме ти!
Моето
сърце плаче, когато те няма до мен!
Разбери!
Обичам теб и твоите очи - не ме мъчи, и, при мене се върни!
Тъгa,
тъгa е
в моята душа - тъгa, която ти сътвори
и
нарани
душата ми!
Ти
си красива
за бога, повярвай ми - теб обичам и няма да отричам!
Но
кажи - защо ме нарани и
скри мечтите ни?
Какво
не хареса в мен? Ще ми кажеш някой
ден!
Знай!
Теб обичам до безкрай, твоите очи са кристали!
Те
са красиви,
повярвай ми, тях обичам и в теб се вричам!
Върни
се при мен за бога ти!
Превърна всеки ден в нов за мен!
Тръгнеш
ли
от мен, знай, ще
те намеря с любовта си някой ден!
©сг
пл