|
|
PERPETUUM MOBILE
За европейските профани, които едва ли знаят откъде идват инициалите БГ по регистрацията на нашенските автомобили, можем да дадем следните академични пояснения: съвсем не от литературния герой на Алеко Константинов, дистрибуторът на гюлево масло по света, Бай Ганьо Балкански, а от родоначалника на компютъростроенето у нас – Бай Гошо. За разлика от Бай Ганьо, който не знаеше защо Щастливецът-автор го е нарекъл точно с това име, Бай Гошо се беше погрижил сам да усвои името Гошо, понеже беше сигурен, че е призван от Великия конструктор на всички кули и монументи в космоса да се превъплоти в убиеца на червения змей от Светото писание – Свети Георги. Дългогодишните издирвания на библейските изследователи от секти и църквички по света в продължение на десетилетия бяха обърнали наопаки всички пророчици и свидетелства на нашия и миналия век и бяха изяли с кориците Стария завет с надеждата да намерят доказателства за живота на светия змееборец на земята, но понеже резултатите били негативни, наш бае с чиста съвест понесъл ореола на славата му. Както при повечето от светите земни пастири и водачи на земни стада, мъчно можеше от битоописанията и житиетата да се останови къде, кога, защо и от кой дух бе заченат и този наш змееубиец. Знаеше се обаче, че още преди за поеме гегата на пастирството, сиреч – държавното кормило, баето си беше вече изработил ореол, съответните свети одежди, ушити така, че да бъдат по мярка и на потомците му, защото при светците като Бай Гошо светостта се предаваше и по мъжка, и по женска линия, и беше до живот. За създаването на ореола Гошо си имаше цяла Академия на науките, няколко университета, щаб от народни летописци и битописци, архивари-писари, които можеха виртуозно да унищожават и претворяват аналите на историята, имаше най-малко 666 отдела за дестабилизация и дезориентация на стадото, и 666 банкови сметки по земното кълбо, които му осигуряваха благоденствието и успеха в борбата срещу Червения звяр. Естествено и при нашия светец кръщенетата на новоповярвалите търсещи ставала не само със светена вода, но и със светяване на масло. Но и при него винаги е било тайна на кого и на колко новоосветени е било светено маслото. Закон за победата над Червения звяр бил: правдина се добива с кръвнина, и то от агне. Или овца. Кози не са били жертвани, може би заради рогата. За чест на Бай Гошо всички рогати доживявали дълбока старост. Бай Гошо се причисляваше към светците от предпоследния ден. Имаше си и той светици - последователки и деца – отбор ( юнаци). Беше плодовит като зайка. Отроците му – ангели! Малкият син – цял бащичко! Здрав дух в здраво тяло! Благодарение на пирамидалните продукти на задокеански чудотворци и източни факири. И умен, умен – само дето не можеше да си използува ума, но това не му се налагаше. Не беше болка за умиране. Напротив! Щерка му имаше пророчески дарби. Внуците бяха намерили философския камък и можеха да правръщат благороден метал в боклук. Така че страната стана боклук , а в неговия дворец всичко заблестя с блясък, по-чист и от златото. Апропо – злато. Баето си имаше и златна семейна гробница – тракийска направа. Пазеше се в тайна мястото й – от страх, че милионите благодарни четириноги ще се тълпят за поклон пред мястото за последен отдих на светеца и ще смущават вечния му сън. Но да оставим жълтата хроника и семейните клюки и да надникнем в един работен ден, тежък и напрегнат, от дните, когато Георги пасеше стадото подпрян не на някой пън, а на тежко махагоново бюро. Бай Гошо много държеше на легендата за плебейския си произход (такива бяха тогава времената) и искаше да внуши, че всички бедни са негови братя. Имаше лисича хитрост, неприсъща на вълчата му порода. Много държеше на личната си, наричана държавна, сигурност. Познаваше причините, организирането, субсидирането и изпълнението на всички видове преврати, съзаклятия, детронации и тем подобни действия до 66 степен по земното кълбо и беше извлякъл поука от тях, като я бе съобразил с местната ни черноземна балканска почва. Нищо не бе в състояние да изненада баето в борбата му срещу Червения змей. Не можеше да се оплаче и от другарите си – те бяха професионалисти. Бай Гошо следеше всяка кореспонденция, всеки ход, всяка мисъл и мигване на окото на всичко и на всички: беше навсякъде и никъде. Знаеше кой какво прави и мисли, даже усещаще и кой какво щеше в дадена ситуация да си помисли – за това бе признат талант. Добил читалищна грамотност, баето сам четеше кореспонденцията си (писането не му се удаваше). Току що бе пристигнала депеша от Америка и Гошо сричаше написаното нешифровано писание:
Волф бе един от учениците на бай Гошо в странство. Ръководеше една световна експедиция по разкриване на змейски яйца в Америка, където се знаеше, че Червеният звяр имал гнездо. Някой учени смятаха, че Змеят мъти на Изток, или в Рим, но Баето бе пратил експедиция на северозапад, понеже беше чул, че земята е кръгла и се върти, и със селската си хитрост на змееборец допускаше гнезденето и през океана. Той отпусна специална стипендия и направи фондация “Пир”, от която също капеше нещо и за него. Баето остави листа, но нещо не беше спокоен. Без да иска, той го обърна и прочете следното, написано с виолетово мастило и с друг почерк:
“Храни куче, да те смае!” – мислеше си Гошо. Последното писмо го бе писал лесничея, който бе дал прозвището Рошо на Бай Гошо, понеже имаше само два косъма на главата си и ходеше рошав. Баето побеля от яд, потропваше с копита под бароковото бюро от махагон и патагонски лешник и почесваше двата косъма, които от нерви така го засърбяха, сякаш му никнеха рога. Той разрови купчината с писма и измъкна най-долното, което имаше следното съдържание:
“Ето го и свършекът на света!” – свлече се като труп бай Гошо. Докато непознати досега печални мисли разпъваха малкото му мозък, чу, че в кабинета нахълта слугата му, Хамелеона. Хамелеонът сам държеше да го наричат “слуга”, защото титлата му била наследство от Адамово време: пра-прабаба му слугувала на Змея още в Градината, прадядо му бил слега на Пророка, а той слугуваше на Бае Георги, змеебореца. Хамелеонът бе иконописец в двора на баето, който му бе дал голям простор за вапцане и сам се подлагаше с пози с цел да овековечи ликовете си с или без коронка, за поколенията и църквите в държавата и света. Някой път пращаше двойници да седят с часове при иконописеца, но последният не разбираше, че не вапца по оригинала, защото не виждаше по-далеко от носа си.
Джони следваше в Токио, но си бе дошъл да ползува богатия опит на страната си за научната си кариера. Пишеше дисертация на тема “Разстройство на икономиката и нарушаване на екологията в световен мащаб”. Когато Джони влезе, бае Гошо не дочака поздрав и директно стреля в целта:
Джони имаше право. В този момент се почука. Три пъти кратко, последвано от три дращения по кожата на тапицираната врата.
След като Джони изчезна в една от страничните врати, които само опитните очи на пазителите на реда можеха да различат по дългата стена, в кабинета полази един мазен представител на бонвивана на столицата, който се кланяше на поразия.
Пумпалът беше незаконен син на един от пойните другари на Рошо от младите години на борбата със звяра в Тилилейските гори. Усвоил шумкарските пойни навици на баща си, Пумпалът се занимаваше с търгувия на прашки и емфие. Наскоро Рошо едвам го измъкна от една акийска тъмница, където трябваше да се докаже, че Пумпалът има брат-близнак, който е извършил позорното деяние и в момент на угризения е посегнал на живота си, та вече не е между живите.
Инж. Златков беше от цалско потекло – т.е. от село Царски колиби, Болярска околия. Можеше да чертае равнобедрен триъгълник, да превръща панагюрско желязо в шотландска тенекия, да плува кучешката с пояс в световните морета и океани, да язди расови кобили и да преписва истории, без да му мига окото. Правеше го с екипи, защото имаше силно развито чувство за колективизъм, дори когато за някой неща другите мъжкари предпочитаха интимно усамотение на четири очи и крака.
В този момент вратата се отвори и в кабинета нахълтаха цял полк съмнителни личности с кръвнишки погледи, брадясали, немити, половината с черни капи, другата – с бели. Общото между тях бе, че под одеждите на всички особи личаха ками и пищови от най-модерно белгийско леене.
Именуваха ги на мъртви души или на живи трупове. След като тайното събрание свърши, си размениха дрехите и капите, защото конспирацията го изискваше и всеки се запъти към района на другия. В акцията трябваше да участвуват и братски работници, които щяха да отразяват събитието, преоблечени като пътуващи търговци на маково семе и бръшлян. Танковете също трябваше да дойдат, за по-голям ефект.
Ние не се съмняваме. Бог да ни е на помощ. Срещу звяра!
|
