Прозорец, закован
с решетка.Ограничена
свобода. До глинена саксия с гипсова розетка достига само
лъч от светлина.Затуй са бледи
и прозрачни крехките листа. Цветът им не ухае. Ледена изглежда
меката им красота.Да можеха на воля да растат, а не в затвор да търсят
животворна влага за белия си корен и за нежните стебла,
щяха с благодарни цветове да пръснат на
младостта си аромата, сега пропит в стените от тъга и самота...