Искра Пенчева

 

Прозорец, закован с решетка. Ограничена свобода. До глинена саксия с гипсова розетка достига само лъч от светлина. Затуй са бледи и прозрачни крехките листа. Цветът им не ухае. Ледена изглежда меката им красота. Да можеха на воля да растат, а не в затвор да търсят животворна влага за белия си корен и за нежните стебла, щяха с благодарни цветове да пръснат на младостта си аромата, сега пропит в стените от тъга и самота...



[Назад] [Начало] [Напред]