|
|
МИРАЖИ Миналото ни –
като рибарско селище безлюдно,
обгражда с спомени душата.
Хладен кръстът му тежи като сатър.Камбанарията
от бивши радости
протяга буренясали от любопитен мъх стени,
които бавно вдишват звука на опело.Арката на прошката
обезлисено свежда каменни очи
и ни подпира
докато прелеем от лъжи –забити, лъскави бодли на кактус
В рохкавата купчина мечти,
които никога не са открили
истинската сила в красотата
и я сковават, сякаш с бент от ревност.(Зла жена –
съдбата ги стопява
с ледената жар
на блудната си старост.)
