Няма
го близкият бряг на реката,
вляла водите си в мен.
Птичият писък изчезна.
Нов ден.
Ето - роди се!
Но не от мъглата.
Не с мътната тиня дойде!
В утайката взрях
се.
Водата
истина светла прие.
И се разливам
безбрежна!
Корито нямам,
да ме рита коравият бряг!
Ето
го слънцето!
В утро измито
луната стана на прах!
