![](materials/an7b.gif)
Хаотично
разпиляните
птичи
ята по небето
Звездите - също
толкова хаотични
и хората,
които наблюдавам,
ме карат да се чувствам
част от времето…
![](materials/rose.gif)
Една
разходка по плажа…
Океанът, като целия свят.
Прегърнати срещу звездите…
Разходка към луната,
по пътеката,
над водата…
Борба със бикове под нас,
тълпа и шум,
и кастанети…
И песни - шабадибидаб !
И после си държим ръцете…
Грешници,
разхождащи се отстрани на нещата…
По
пясъка…
![](materials/rose.gif)
![](materials/an7b.gif)
|
«
Бележки за безвремието »
Прещраква
бравата на моя час
и камерата тихо почва да бръмчи,-
една упорита малка пчела…
Всичко е
възможно
в този фантастичен свят,
изпълнен с багрите на есента
и вятърно-абсурдни бели дрехи…
До вчера
бях по къси панталони.
Грухтях,
засипан с уличния прах,-
сега синът ми се усмихва
срещу мен
и чака със протегнати ръце…
Прещраква
ключ във бравата
и в този миг,
преди да се открехне капандурата,
една вълна залива тихо
мънистените нанизи от стъпки, -
два чифта стъпчици
по пясъчния бряг…
И Котаракът
в чизми, и Алиса
и някаква безименна ламя
танцуват весело край огъня,
а той угасва в утринта…
Прещраква бравата
и първи дубъл - понеделник…
Зад камерата
кой е ?
А зад бравата ?
Старите къщи на Мелник и Несебър
се изправят непохватно,
загледани към чайките,
над прашни рафтове
с бутилки празни…
Изписаните
стихове
са без значение…
По-важен е опита !
Понякога
съзерцанието на всичко
наоколо
ме кара да грабна детето си,
да го кача на раменете си
и заедно
да преброим
всички осови линии
по земните пътища…
![Биографична справка](materials/rose.gif)
©
1992-1999 Здравко Драготинов
|