|
Хаотично
разпиляните
птичи
ята по небето
Звездите - също
толкова хаотични
и хората,
които наблюдавам,
ме карат да се чувствам
част от времето…
Една
разходка по плажа…
Океанът, като целия свят.
Прегърнати срещу звездите…
Разходка към луната,
по пътеката,
над водата…
Борба със бикове под нас,
тълпа и шум,
и кастанети…
И песни - шабадибидаб !
И после си държим ръцете…
Грешници,
разхождащи се отстрани на нещата…
По
пясъка…
|
«
Бележки за безвремието »
Прещраква
бравата на моя час
и камерата тихо почва да бръмчи,-
една упорита малка пчела…
Всичко е
възможно
в този фантастичен свят,
изпълнен с багрите на есента
и вятърно-абсурдни бели дрехи…
До вчера
бях по къси панталони.
Грухтях,
засипан с уличния прах,-
сега синът ми се усмихва
срещу мен
и чака със протегнати ръце…
Прещраква
ключ във бравата
и в този миг,
преди да се открехне капандурата,
една вълна залива тихо
мънистените нанизи от стъпки, -
два чифта стъпчици
по пясъчния бряг…
И Котаракът
в чизми, и Алиса
и някаква безименна ламя
танцуват весело край огъня,
а той угасва в утринта…
Прещраква бравата
и първи дубъл - понеделник…
Зад камерата
кой е ?
А зад бравата ?
Старите къщи на Мелник и Несебър
се изправят непохватно,
загледани към чайките,
над прашни рафтове
с бутилки празни…
Изписаните
стихове
са без значение…
По-важен е опита !
Понякога
съзерцанието на всичко
наоколо
ме кара да грабна детето си,
да го кача на раменете си
и заедно
да преброим
всички осови линии
по земните пътища…
©
1992-1999 Здравко Драготинов
| 
