« Горско стихотворение »

Прокарвам пръст в браздите

върху моето лице.

В гората тишината е могъща,

подобно нечие магическо присъствие…

Вървя,

прегръщайки дънерите,-

плешивите брадати дънери.

Препъвам се

и падам в скапаната шума.

Търкалям се и после

прокарвам пръст в браздите

по кората на бука до мен…

Отдолу виждам изворче.

Отплуваме тогава

в лодки от листа

заедно с моите мечти,

докато свърши тишината…

А после

бавно и мързеливо,

все така скучни и възрастни,

непоносимо банални,

се влачим бавно по течението

на Голямата река…

Накрая,

заедно с куп лайна,

се вливаме в морето

А после ? !…